„Защото в това му е чарът“

Проблемът с "френското" Р

от Гергана Бейчева | Mar 03 2021

„Защото в това му е чарът“

Най-известната асоциация на обществото с думата логопед е, че това е човекът, който помага на децата да се научат да казват Р. Точно така е, ротацизмът или нарушеното произнасяне на Р е широко разпространено нарушение.

Да започнем с това, че българският език е един от най-трудните сред езиците – граматиката не стига, че е сложна, но е пълна с изключения, основната част от думите ни са дълги и със струпани трудни комбинации от звукове, като концентрацията на звук „Р“ е особено голяма, а въобще думите, с които разполагаме оформят един от най-богатите лексикално езици.  Това е нашият език, труден, но прекрасен и точно това е езикът, който нашите деца трябва да научат….първо да го говорят, след това да го пишат и четат!

Хубаво, ама понякога не се случва това учене толкова естествено, лесно и прекрасно, както би трябвало да бъде. Говорното развитие на децата има своите етапи, никое дете не проговаря с перфектното произнасяне на всички звукове. В продължение на няколко години детето става все по-умел говорител като прецизира артикулацията на по-сложните звукове и комбинации от звукове. Това се дължи на съзряването на нервната система, подобрената координация на двигателните актове по време на говор, развитието на умението за слухова преработка, натрупаният речник, развитието на мисленето и още много процеси.

На възраст от 4,5 год. българските деца трябва да са усвоили всички звукове в езика ни. Има малък буфер от време, в което е допустимо след тази възраст да не говорим все още за артикулационно нарушение, но това е само и единствено по оценка на логопед. Сега ще кажете, че всяко дете се развива индивидуално. По принцип е така, на практика обаче има езиково-говорни норми, които разграничават нормалното от патологичното усвояване на определен звук и индивидуалните различия на децата следва да се простират само в осигурения буфер за съответната норма, който обикновено е в рамките на не повече от 6 месеца.
В логопедичната ми практика не съм срещала дете, което самостоятелно да е усвоило правилното произнасяне на Р след 5-годишна възраст. А най-ранното правилно произнасяне съм чувала от дете на 3,5 години, което по собствена инициатива и подбуди се беше научило.

Българското Р е многовибрантно, с изключително силно, мощно изтласкване на издишната въздушна струя, която преминава по средната част на езика, до самия му връх, който вибрира в следствие на контакт с венечния ръб зад горните централни резци. Със същата механика и акустичност е испанското, ирландкото, арабското, руското …сигурно има и други.

Зад ненавременното усвояване на Р винаги има някаква причина – слаба мускулна сила на оралните мускули, долна позиция за езика по време на покой, къс подезичен френулум (къса юздичка, вързан език), нарушена слухова преработка, нарушени фонологични умения, анатомични деформации на артикулационния апарат, сензорни дефицити … обикновено в един клиничен случай се открива повече от един симптом. 

В крайна сметка „Толкова ли е важно?“

– Дa, важно е!

Ротацизмът може да е част от синдром, част от по-сериозна комбинация от затруднения и да не е водещият проблем, но може и да е самостоятелно нарушение, т.е. детето или възрастният не успява да произнесе коректно само Р (Single Sound Error). Тези по-леки прояви най-лесно биха могли да се игнорират, тъй като се считат за безобидни, приемани са за нещо константно след определена възраст и без фатално отражение върху общото развитие на детето.

Изследванията и клиничният ми опит представят друга картина. Начинът, по който говорим е част от облика ни пред другите, важно е какво казваме, но и как го казваме … и това е валидно за всяка възраст, както на 3, така и на 43. Не си мислете, че когато детето е на 6 не разбира, че само то в групата не може да казва Р или че възрастният, който от десетилетия се шегува с Р-то си, го е приел безболезнено … Между другото, Р се коригира на всяка възраст, само ми се обадете и започваме!

Това, което изследванията ни казват е, че артикулационното нарушение на един или малко звукове имат влияние върху фонологичната осъзнатост, декодирането, звуко-буквения анализ и социално-емоционалното развитие, като този звук в по-ранна възраст може да не Р, може да е Т вместо К („Тоте“, вместо „Коте“) или Б вместо В („Бода“ вместо „Вода“). В сферата на социално-емоционалното развитие е интересно да обобщя част от заключенията. Изследванията са открили връзки между наличието на артикулационно нарушение на един звук и собственото самовъзприятие, както и възприятието на връстниците. Например, McCormack, McLeod, McAllister и Harrison (2009) интервюират 13 деца на възраст между 4 и 5 години. Тези участници в предучилищна възраст, макар и доста млади, изразяват недоволство от неспособността си да кажат името си (напр. „Тара” за „Кара”). В това изследване обаче няма деца, които посочват, че се чувстват тъжни от речта си. За разлика от тях, Hitchcock et al. (2015 г.) съобщават, че децата над 8-годишна възраст отдават значително по-голямо значение на своите артикулационни нарушения върху тяхното социално-емоционално благополучие. Повечето деца в проучването са имали затруднения с / Р /, а за повечето от тези деца / Р / е била единствената им говорна грешка (Hitchcock et al., 2015). Взети заедно, тези данни предполагат, че децата, които са на 4 години, са наясно с въздействието на своите артикулационни нарушения (McCormack et al., 2010) и колкото по-дълго продължават те, толкова по-голяма е вероятността детето да изпита социално-емоционално въздействие (Hitchcock et al., 2015). В допълнение към собственото си ниско самочувствие, децата с артикулационни нарушения често срещат негативни реакции от страна на връстници (Gertner, Rice, & Hadley, 1994). Silverman и Paulus (1989) и Silverman и Falk (1992) съобщават, че подрастващите с един неправилно артикулиран звук (най-често / Р /) се възприемат отрицателно от връстниците. Всъщност дори учителите в клас често имат отрицателни възприятия и по-ниски очаквания за децата с артикулационни нарушения, независимо от академичните постижения (Overby, Carrell, & Bernthal, 2007; Ruscello, Stutler, & Toth, 1983). Медисън (1992) подчерта важността на тези проучвания, тъй като те „предоставят емпирични доказателства за отрицателното влияние и нагласи, които дори леките артикулационни нарушения създават за говорещия.

Човешкият говор е уникална и изключително сложна комбинация от множество процеси, които се изпълняват в синхрон и перфектна координация. Специалистът е този, който ще ви преведе през процеса стъпка по стъпка! А пък нека чарът да е в нещо друго!


  1. Ценова, Ц. (2009) Описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения. Логопедия, София
  2. Van Riper, C. & Erickson, R.L. (1996) Speech Correction: An Introduction to Speech Pathology and Audiology. Allyn & Bacon
  3. Gatto, Kristie K. (2014) Understanding the Orofacial Complex: Muscle Manual. ISBN-13:9781478739890
  4. Farquharson, Kelly. (2019). It Might Not Be “Just Artic”: The Case for the Single Sound Error. Perspectives of the ASHA Special Interest Groups. 4. 76-84. 10.1044/2018_PERS-SIG1-2018-0019.