заекване

Заекване

Основно за заекването

Заекването е част от говорните нарушения, с чието терапевтиране се занимава логопеда. То има сложен и многопластов характер, което го прави едно от трудните за преодоляване нарушения. Заекването е първото документирано говорно нарушение в човешката история, има много изследвания, теории и различни подходи за преодоляването му, но въпреки това не е докрай разгадано. Това, което знаем е, че

  • регистрира се силна наследствена обусловеност, но има и други фактори, които са предпоставка
  • има неврологичен характер, който се изразява в невъзможност или трудност да се изпълнят моторните движения необходими по време на говор
  • среща се четири пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата
  • част от децата успяват да възстановят плавната си реч сами, но други могат да се справят само чрез терапия
  • най-често заекването започва в периода между 3 и 5 години

„Нормална неплавност“

С разширяването и обогатяването на езиковите си способности в периода на ранното детство, децата стават все по-приказливи, речникът им става по-сложен, а изреченията по-дълги. При много деца в този период се появяват неплавности в говора, които наричаме „нормална неплавност“. Например, повторение на дума „Мамо, мамо, може ли сладолед?“ или вмъкване на звук „Ъ, ъ, ъ…не знам“ или започват изречение, след това спират и го започват отначало. Това е типично говорно поведение за ранните години и с времето отшумява без допълнителна терапия. За родителите и семейството е важно да знаят, че не бива да прекъсват детето, докато то се опитва да се изкаже, също така да поддържат зрителен контакт с него, демонcтрирайки търпение и внимание. Една от най-честите родителски грешки е да прекъснат детето с думите „По-бавно!“ или „Спокойно!“ – това не помага, дори би могло да фиксира вниманието на детето върху проблема и да го притесните с вашето притеснение. Това, което би помогнало на детето да се изкаже по-спокойно и по-бавно е, когато вие говорите така! Изговаряйте думите по-бавно, с кратки паузи, по-ясно и с подходяща за възрастта сложност.

Заекване в ранното детство и предучилищна възраст

Има обаче и друга група деца, при която неплавностите в говора имат друг характер. Това са повторенията на звукове/срички/думи, удълженията, блокажите, напрежението по време на говор, избягване на зрителен контакт. В този случай консултацията с логопед е задължителна. Той ще прецени дали детето попада в рисковата група на заекването, ще определи типът неплавности, ще даде препоръки или ще започне терапия.

Първото нещо, което родителите могат да направят е активно да наблюдават детето – има ли ситуации, в които състоянието се влошава или подобрява; има ли нещо в ежедневието на детето или семейството, което може да предизвиква допълнително напрежение и стрес; колко често се случва детето да заеква. Обърнете внимание как точно общувате с него – имате ли високи изисквания, обръщате ли достатъчно внимание, задавате ли прекалено много въпроси… В общия случай, препоръката е да наблюдавате детето в рамките на 6 месеца от началото на първите неплавности. Ако симптомите са все още налице, то би следвало да се обърнете към специалист. През това време трябва да има добре установени рутини по заспиване, хранене, също така честна и справедлива дисциплина и ясни граници за времето пред екрана. Качествената почивка е от изключителна важност в този момент!

Терапия

В различните възрасти терапията има различна структура. В началото терапевтът може да подпомага родителите със съвети, различни стратегии или подходи как да осигурят максимално адекватна подкрепа на детето си, в посока на неговата плавност.

След 3 годинки може да пристъпим към индиректна терапия, насочена към детето. Тук основно трябва да обучим родителите как да моделират за детето си различни техники за плавен говор. Има много успешни семейно-ориентирани програми, които да структурират терапията в тази възраст.

Около 4 и половина вече биха могли да се използват директни методи за интервенция. Чрез тях терапевтът може да оформи уменията на детето за все по-плавен говор, все по-често.

За децата в училищна възраст, както и за възрастните със заекване, е важно в терапията да бъдат адресирани и дейности за справяне с чувствата, емоциите и поведението си около заекването, които се развиват с времето.

Хареса ли ви статията? Споделете я с приятели...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *