Силата на отегчението и когато на децата им е скучно!

Тежкият товар на скуката

Скуката или отегчението дълго време са смятани за негативно психологическо състояние, чийто товар понякога ни се струва толкова тежък за понасяне, че „бихме умрели от скука“! Самата мисъл за скука дори предизвиква някаква комбинация от асоциации с фрустрацията, тъгата, втръсването, безразличието, ограничението и апатията. Въобще може да заключим, че отегчението е проява на някаква празнина в иначе пълния с възможности живот. Но дали наистина е толкова черна картината на скуката?

Фините добродетели на отегчението

 

Възможно ли е наред с негативните оценки за скуката да допуснем, че тя може да има и някои недотам видими на пръв поглед, но много ценни ползи, особено за децата? Замислих се над този въпрос, предизвикана от един разговор с експерт по детско развитие, който твърдеше, че няма нищо лошо в това децата да скучаят и дори ще бъде много полезно за тях, ако ние като родители или учители, съзнателно ги оставяме без забавления! Ха!
Идеята е, че не бива затрупваме децата с безкрай извънкласни занимания, не е необходимо да измисляте вие начин как да забавлявате детето, не позволявайте на технологиите да „изяждат“ свободното време, защото така детето може да пропусне да се възползва от ето тези ползи от скучаенето…

Времето тече по-бавно

Съвсем логично, нали! Когато нямаш наоколо нещо особено интересно усещаме времето по различен начин, сякаш то се забавя, разтяга се и минава по-бавно. Добре, но каква би могла да е ползата от всичко това? Означава ли това, че ако искаме дълъг живот, то той трябва да е пълен със скучни моменти? Не, разбира се, това би било най-малко жалко. Тези моменти на забавяне и тишина Нобеловият лауреат за литература Йосиф Бродски нарича „прозорец на времевата безкрайност“. Давайки реч посветена на скуката – „In praise of boredom“, той споделя, че поглеждайки дори само за миг през „прозореца на безкрайността“ можеш да си дадеш сметка колко кратък и ценен е човешкият живот и е добре да го изживеем пълноценно!

Творческо мислене (или по-модерното) Креативност

Сега скуката се смята за прелюдия към творческото мислене. Историята неведнъж е била свидетел на големи творчески и научни открития, които осеняват някого точно в момент на скучаене или „нищоправене“. Тези хора разбира се си имат таланта и качествата за това, но съвременни експериментални проучвания на този феномен започват да разкриват какво точно се случва в мозъка ни.  Представянето на доброволци на тестове за креативност качествено се подобрява, ако преди това са оставени да поскучат. От неврофизиологична гледна точка се предполага, че скучаенето предизвиква и активира определена невронна система (default mode network), която се свързва пряко с творческото мислене. Едно от обясненията е, че скучаенето позволява на вниманието ни да блуждае, а умът ни да прави свободни асоциации и по този начин да подпомага креативността и иновативните идеи.

Себепознание

Кога отделяме време точно време за себепознание, кога децата отделят време за себепознание, едва ли има дете, което би си казало „Сега отделям тези 10 мин., за да помисля за себе си“…Моля???
Когато се случи да скучаят, обаче, децата неволно се увличат в мислите си, имат тишината да помечтаят, имат времето да се самоизследват, да се вгледат навътре и да се срещнат със себе си лице в лице. Може и да звучи малко далечно, но това време може да има най-силен трансформиращ ефект върху личността. Всъщност може да мислите за тези моменти като за вид медитация.Ако съм успяла да ви убедя в ползите от скучаенето и сте решили да експериментирате с ефектите е важно да знаете, че някои деца много трудно всъщност могат да понесат този процес. Ако решите да изключите телевизора и да чакате детето да измисли нещо интересно, с което да се занимава е възможно много да се разочаровате и да се откажете бързо. Предлагам да поговорите открито с детето и да му обясните, че знаете колко интересни и забавни могат да бъдат телевизията и компютрите, но нашето тяло се нуждае от време без тях, за да бъдем здрави и щастливи…..или да постъпите като мен – тъй като дъщеря ми има изключително чувство за хумор, в този разговор ѝ казах, че ако прекалява може да се превърне в зомби и че никак не е полезно за мозъка ѝ – тя ме разбра отлично, прие идеята, че когато няма разрешение за тяхното ползване, то ние мислим за нейното здраве, а не го правим, за да я накажем или да показваме мускули.
Друг подводен камък е моментът със „залепянето“ на детето към вас. Гледа телевизия – не ви закача, не гледа телевизия – виси ви на крака и ви мрънка до припадък за каквото се сети и дори след дълъг период от време не започва нищо самостоятелно. Обикновено в такива моменти е достатъчно да спрете за няколко минути каквото правите, да дадете пълното си внимание на детето, като само го подкрепяте емоционално, без да му измисляте вие играта и когато критичните минути отминат, то може да продължи заниманието си самостоятелно. Ако обаче усетите, че детето по никакъв начин не приема идеята да ви „пусне“, то това означава, че трябва внимателно да разгледате връзката си с него, да я задълбочите, да потърсите начин да станете по-близки, да повишите нивото на доверие помежду ви. Връзката родител-дете, и в частност майка-дете, е фундаментална и една от градивните единици на детската личност и развитие. Затова е важно да подхождате с разбиране към сигналите, които децата подават в определени ситуации и ако е нужно да направите усилие в тази посока, то не се колебайте!
Пожелавам ви ползотворно и вдъхновяващо скучаене!
Хареса ли ви статията? Споделете я с приятели...

One thought on “Силата на отегчението и когато на децата им е скучно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *